Публикации

Невидими изчадия – Чък Паланюк

Изображение
Вторият ми опит с Чък Паланюк след Призрачно. Странна история за живота и взаимоотношенията на Еви, Шанън, Бранди и Манъс. Шанън е успешен фотомодел, има множество участия, често в компанията на своята колежка и приятелка Еви. Манъс е полицай в нравствена полиция и гадже на Шанън. Един ден, пътувайки с автомобила си, Шанън е простреляна. Куршумът отнася челюстта и и я обезобразява. В клиниката, където се лекува, тя се запознава с Бранди, която ползва услугите на пластичните хирурзи. С красотата, кариерата и досегашния живот на Шанън е свършено и Бранди и предлага помощта си за да може доскорошната красавица да продължи да живее живота си в новите реалности. Когато чете човек се обогатява. Когато чете Чък Паланюк минава на онова ниво, което се отваря след като превъртиш играта. Книгата е скандална, объркваща, шокираща, отблъскваща. История, за която няма теми табу и която преминава всякакви граници на търпимост. Няма нищо нормално в тази книга. Нито родителите на Шанън, на които не и…

Аз съм Златан Ибрахимович – Златан Ибрахимович, Давид Лагеркранс

Изображение
Споделял съм, че не обичам твърде много биографичните филми, но когато става въпрос за биографични и особено автобиографични книги нещата стоят по съвсем различен начин. Чрез тях успявам да се докосна до същността на интересни хора, да усетя начина им на мислене, да проумея поведението им. Признавам, че в личните ми представи Златан Ибрахимович дълго време се колебаеше в границите от безразличие до леко отрицателен герой. Да, оценявах неговите футболни качества, но по никакъв начин не е бил сред футболистите, които харесвам, нито пък сред онези, които наистина мразя. В последните години, обаче, отношението ми към Златан коренно се промени. Аз станах голям негов почитател – самочувствието, което демонстрира, арогантното поведение, голяма му уста – хей, това поведение наистина започна да ми харесва страшно много. Може би в резултат на собствената ми преоценка на възгледите, на промяната на личните ценности, може би просто сега дойде момента да усетя величието на този шведски футболист…

Един ден, ужасни неща – Лоран Боти

Изображение
Лавил Сен Жур – спокоен готически град в Бургундия. Семейството на Бастиен се мести тук от Париж за да започне нов живот и да се опита да превъзмогне смъртта на по-малкия му брат. Одри Милер се мести в града за да е близо до своето дете, попечителството над което е изгубила, и започва работа в най-елитното частно училище в областта – „Сент Екзюпери”. Никола льо Гарек се завръща след дълги години отсъствие в родния си град за да напише нов роман. Клаудио Бертеги, главен комисар от полицията,е започнал работа в полицейското управление в Лавил Сен Жур пет месеца по-рано. Лавил Сен Жур е потънал в зеленина през топлата част от годината, едно наистина страхотно място. Поради особеностите на климата, обусловени от географското положение, от октомври до март, понякога още дори от края на лятото, градът е обвит от упорита, гъста мъгла. А в мъглата се случват странни и ужасни неща... Роман в стил трилър мистерия, който те захапва от първите страници и не те пуска до развръзката. Лоран Боти …

През Искърското дефиле до пещера Леденика

Изображение
Предварителните планове за този ден са свързани с посещение на седемте рилски езера, но неблагоприятната прогноза за времето ни кара да прибегнем до някакъв резервен вариант. Щом навън ще вали – ще влезем вътре – решаваме да посетим пещера Леденика. За да бъде по-приятно тръгваме през Искърското дефиле. Споредмен всеки трябва да мине поне веднъж по този живописен път. Миналата година стигнахме до Бов, но сега ще се насладим изцяло. Силният вятър кара облаците в небето да препускат и се редуват слънчеви периоди с моменти, в които ти се струва, че небето ще те захлупи. Пътят се вие между скалите, къщичките сякаш са наредени една върху друга, а отдясно долу в ниското се носят водите на Искър. Има къщи на такива невероятни места, че човек започва да се чуди как точно са построении как се обслужват. Всичко е толкова идилично, толкова красиво. Хай, хора, ако ви се отвори възможност минете по този път, ако пък не се отваря – намерете си сами повод. Решаваме, че ще се отклоним от основната …

Екопътека Искър - Панега

Изображение
Минавали сме многократно покрай паркинга, намиращ се малко преди влизането в Луковит, когато идваш от София, виждали сме началото на пътеката безброй пъти. Миналатагодина бяхме съвсем наблизо, но тогава не остана време за нея. Ето, че една юлска сутрин идва моментът, когато ще се разходим по екопътека Искър – Панега или поне по част от нея. Пристигаме рано, защото прогнозата за времето обещава дъжд по обяд,а ние нямаме намерение да си взимаме принудителен душ някъде сред природата. Денят е вторник, а и предвид това, че няма още 10ч. дори е изненада, че освен мен и Боби има и други ентусиасти. На паркинга заварваме мъж и жена, които също имат намерение да се разходят по нашия маршрут.
Минаваме под каменната арка и тръгваме по пътечката. Бързо стигаме до стръмни дървени стълби, които ни спускат долу до реката. Това всъщност е и единственото място, което може да предполага някаква минимална трудност за предвижването – през останалото време пътеката е изключително леснопроходима и е под…