Призрачно - Чък Паланюк



Първата ми среща с Чък Паланюк (всъщност вярното произношение е нещо като Поланик), автор и на романа, по който е заснет култовият филм Боен клуб. 
Призрачно присъства от известно време в списъка ми със заглавия, които искам да прочета и ето, че редът му дойде.
Седемнайсет мъже и жени, отзовали се на обява. Организаторът на събитието и неговата асистентка. Три месеца в пълна изолация, без абсолютно никой от близките им да знае къде са. Стимулиране на цялото съзнание в пълната му дълбочина, премахване на всякакви бариери за да бъде написан шедьовър. Мястото е изоставен театър, а всеки един ще може да излезе на сцената и да разкаже история. Нещата твърде бързо придобиват ужасяващ характер и ...  започва пътуване в най-тъмните кътчета на човешката душа.
Спомняте ли си книжките с литературни анализи, които ни караха да купуваме в училище и уж трябваше да ни бъдат полезни? Ония изпразнени от съдържание, неразбираеми изречения, сякаш написани на чужд език. Единственото смислено нещо, което можеше да се направи с тях е да се навият на руло и да бъдат заврени в задниците на тъпаците, които ги бяха сътворили. Не мога да тълкувам какво иска да каже Паланюк със своята творба. Понякога в изкуството няма място за тълкуване, просто трябва да почувстваш, изживееш, да се насладиш или отвратиш, без да питаш как и защо.
В изкуството не бива да има теми табу, не бива да има граници, авторът трябва да има пълната свобода да сътвори това, което му идва отвътре. Изкуството не е задължително да бъде красиво, изкуството не е задължително да бъде позитивно и да носи приятни емоции. Изкуството може да е шокиращо, отблъскващо, движещо се по ръба, а понякога прескачащо рамките на поносимото.
Не е нужно да се правим на ощипани госпожици и да отричаме съществуването на нещата, които не ни харесват или смятаме, че не са морални. Всеки има мрачни кътчета в душата си, всеки има мръсни тайни и извратени фантазии. Ако можехме да четем мисли вероятно щяхме да се шокираме от това, което бихме открили в главите на най-близките ни хора. Нещата никога не са само черно и бяло, има нюанси, има гледни точки, има лични възприятия.
Романът може да се стори шокиращ за по-нежните души, но на мен ми хареса това, че достига до крайности. Отвратителен е, няма спор. Труден е за четене – повествованието е доста сложно и нерядко разхвърляно. Доста пъти четях отново определени пасажи. Не мога да кажа, че съм го разбрал, но мога да кажа, че го почувствах, а някои неща съм виждал... в сънищата си или в онези мигове на безтегловност малко преди да заспя.
В този роман няма положителни герои, но няма и отрицателни. Има просто хора с пълен набор от слабости, фантазии, амбиции.
Ако искате да видите каква доза болнотия и изтрещяване можете да понесете опитайте с Призрачно, ако затваряте с ръце очите си пред сцени с насилие и обичате да четете за птички, пчелички и розови еднорози – този роман не е за вас.
Докато четях Трейнспотинг на Ървин Уелш буквално се губех в начина му на изразяване и промяната на стила във всяка глава, но после за Порно бях готов и изпитах удоволствие от историята.
Аз ще дам нов шанс на Чък и ще прочета и други негови романи, въпреки на моменти непоносимия стил, който демонстрира в Призрачно.
Най-малкото защото ми допадна екстремния коктейл от истории, които изграждат Призрачно... или пък просто защото съм болен мозък...
„В своите представи ти си винаги прав. Всяко предприето от теб действие – какво вършиш, какво казваш или как решаваш да се проявиш – автоматично е правилно в мига, в който го извършваш.”


Оценка: 3
Скала на оценките:
6 – шедьовър, 5 – страхотно попадение, 4 – задължителна за четене, 3 – струва си да бъде прочетена, 2 – нищо особено, 1 – загуба на време

Коментари

Популярни публикации от този блог

Възгледите на един хейтър за... банкетната култура*

ПРИЯТЕЛСТВО

All Eyez on Me (2017) - рецензия