Mother! (2017) – рецензия



Филм на Дарън Аронофски. Когато чуете това име, очакванията са за тежък, изпълнен със символизъм арт филм. Гледал съм неговите Pi, Requiem For A Dream и Black Swan – качествени филми, които си струва да бъдат видяни, така че знаех какво ме чака и бях подготвен за Mother!.
Те живеят в голяма изолирана къща. Той е поет, Тя е неговата доста по-млада съпруга. Той е загубил всичко, което е имал, при страхотен пожар, Тя му помага да възстанови дома си и му дава своята любов. Той е в творческа криза, Тя опитва да бъде неговата муза. Идиличното им съществуване е нарушено от изникнал сякаш от нищото мъж, който почуква на входната им врата. Тъй като е късно, Той го кани да остане, въпреки, че Тя е против. На сутринта се появява и съпругата на странния мъж. Той и позволява също да остане в дома им. Тя е против, не желае никой да смущава спокойствието им, Тя иска къщата и Него само за себе си. Нещата се заплитат още повече, когато със скандал в къщата връхлитат двамата синове на странните гости и единият син убива другия. А после Тя забременява, а Той написва най-великата си поема... и нещата съвсем излизат извън контрол.
Филмът е изпълнен със символизъм и алегории. Приемането буквално на това, което се разиграва пред очите ни, ще остави усещането за хаотични, несвързани по никакъв начин събития, в които липсва смисъл.
И тук идва любимият ми момент, тъй като този филм подлежи на тълкуване, всеки зрител трябва сам за себе си да открие своята истина, докато гледа. Какво е искал да каже авторът? Каквото е искал, той го е казал! Понякога дори самият автор не е сигурен какво точно е това, което казва, но то му харесва.
Със сигурност има много библейски мотиви, със сигурност има засягане на екологичните проблеми, които застрашават бъдещето на нашата планета. Той е Бог, Тя е Гея – първичната, чиста Земя. Домът им е Райската градина, техните гости са Адам и Ева, синовете са Каин и Авел.
Има и още една теза, която аз възприех като моя водеща, докато гледах филма. Самият Аронофски казва, че докато е писал сценария, това не е била неговата идея, но в същото време филмът би могъл да се тълкува и от тази гледна точка. Животът на едно семейство, когато единият му член е публична личност, звезда, на която всяка стъпка се следи от почитатели и медии. Другият член на семейството дава своята любов и подкрепа, но отчаяно мечтае за спокойствието, когато може да се наслади на своя любим, когато ще го има само за себе си. Той болезнено ревнува обичта, вниманието, шума, който околните дават на известната половинка.
Този път арт манджата, която е забъркал Аронофски не е точно по моя вкус. Преди 15 години, когато изгледах Pi, първата ми реакция беше, че не съм сигурен какво точно става, но атмосферата на филма ме грабва. Тук има нещо в атмосферата, което не ми харесва, което е отблъскващо и неприятно горчиво на вкус. Неприятно по начина, по който ми е неприятна атмосферата на Melancholia на Ларс фон Триер. Липсва ми персонаж, който да харесам. Всички герои в Mother! ме дразнят и отвращават. Това разбира се не значи, че двата филма не са хубави, напротив, но за разлика от Melancholia, където нещата са ясни, тук всичко е доста трудносмилаемо. Аронофски е прекалил със символизма. Буквално всеки един кадър трябва да бъде гледан внимателно и осмислян. Всяка една сцена подлежи на тълкуване, защото нищо не е точно това, което виждаме. Това прави гледането на филма трудно и изморително и в един момент човек се губи в него.
Mother! определено не е лъжица за всяка уста и съвсем нормално поляризира мненията. Няма да кажа, че филмът е лош, защото той не е такъв, но определено за мен е най-слабият филм на Аронофски, който съм гледал.
Оцених го с 5 в IMDB.
Ако сте почитатели на арт киното, на символизма, на алегорията в киното –  посветете му два часа от времето си, може при вас да се нареди сред любимите ви филми. Мен не можа да ме докосне приятно, но щом като съм отделил време след филма да мисля и чета за него, значи е изпълнил мисията си.
Трейлър

Коментари

Популярни публикации от този блог

Възгледите на един хейтър за... банкетната култура*

ПРИЯТЕЛСТВО

All Eyez on Me (2017) - рецензия