Екопътека Искър - Панега



Минавали сме многократно покрай паркинга, намиращ се малко преди влизането в Луковит, когато идваш от София, виждали сме началото на пътеката безброй пъти. Миналатагодина бяхме съвсем наблизо, но тогава не остана време за нея.
Ето, че една юлска сутрин идва моментът, когато ще се разходим по екопътека Искър – Панега или поне по част от нея.
Пристигаме рано, защото прогнозата за времето обещава дъжд по обяд,а ние нямаме намерение да си взимаме принудителен душ някъде сред природата. Денят е вторник, а и предвид това, че няма още 10ч. дори е изненада, че освен мен и Боби има и други ентусиасти. На паркинга заварваме мъж и жена, които също имат намерение да се разходят по нашия маршрут.

Минаваме под каменната арка и тръгваме по пътечката. Бързо стигаме до стръмни дървени стълби, които ни спускат долу до реката. Това всъщност е и единственото място, което може да предполага някаква минимална трудност за предвижването – през останалото време пътеката е изключително леснопроходима и е подходяща дори за малки деца.
За броени минути стигаме до беседка, на която предвидливо е поставена табела, сочеща посоката за движение по пътеката. Всъщност другият вариант тук е минаване по мостче над реката и попадане в някакво доста кално място, което дори предвид сериозните дъждове напоследък няма как да е вярната посока. Мъжът и жената, с които в началото вървим заедно, още в първите минути изостават сериозно от нашето темпо.
Пътеката е поддържана, оборудвана с необходимите табели, места за изхвърляне на боклук, места за почивка. Всичко, което предполага една приятна разходка сред природата.
Тишината е поразителна – шумът от пътя не стига до тук. Течението на река Панега е абсолютно безшумно, чуват се единствено крясъците на птиците, шумоленето на гущерите, които се шмугват в храстите наоколо  … и бръмченето на комарите. Може би заради влажното лято, но те са навсякъде. Боби се сеща, че има спрей против комари, но той е останал в колата, не сме очаквали такова чудо. Продължаваме напред, като от време на време размахваме ръце, гонейки досадните насекоми.
На места е доста кално, дъждовете са оставили своя отпечатък,  но все пак е проходимо без никакви проблеми. Минаваме покрай извор в карстовите скали, водата е прозрачна и създава сюрреалистично усещане, в дясно от нас е Панега, в ляво са скалите, разхождаме се по дървените мостчета над реката, около нас пърхат водни кончета. Дори отвратителните комари не успяват да нарушат удоволствието от миговете, изкарани сред спокойствието и красотата на природата.
Минаваме покрай пещера, на входа, на която се виждат ясно надписи, оставени от преминали в района австралопитеци, неандерталци или поне същества с горе-долу толкова мозък в главата.
За около 45 минути стигаме до място, даващо възможност за почивка, пикник, барбекю. Тук е най-далечната точка на нашата разходка. Пътеката продължава и напред, би трябвало да достигне до района на пещера Проходна, но нататък очевидно не е поддържана, а и трябва да се мине през доста кален район.
Тръгваме наобратно и не след  дълго срещаме нашите съмишленици, оборудвани с клончета за гонене на комарите. Разменяме по някоя шега, пожелаваме си приятен ден и всеки поема в своята посока.
Общо за пътеката ни трябваше около час половина, ако съвсем не бързате и спирате често за снимки и почивки около 2 часа ще са съвсем достатъчни.
Единствената ми препоръка е да си носите някаква козметика против комари, защото са наистина навсякъде. Това, разбира се, е с уговорката, че вероятно са толкова много заради дъждовното лято. Преди това не бях чул или чел някой да се е оплаквал от тях, когато се е разхождал в района.
На път към София решаваме да се отбием до пещера Съевата дупка. Искам да взема печат за книжката със стоте национални туристически обекта. Посещавал съм пещерата преди време, но тогава нямах книжка.
Тъй като е доста рано и няма кой знае какво за правене в София, решаваме малко да се отклоним от маршрута и да отидем до Тетевен, където да обядваме. Предимството, когато пътуваме двамата с брат ми е, че можем да сме гъвкави в плановете си и взимаме лесно решения.  Малко преди 12 на обяд първите капки дъжд започват да мокрят стъклата. Доволни сме, че успяхме навреме да минем през екопътеката и изпреварихме лошото време. В момента, в който сядаме за обяд в заведение в центъра на Тетевен, дъждът става доста сериозен.
Типичният летен дъжд бързо се изпарява и асфалтът изсъхва, но оставя след себе си задух.
Решаваме, че след Тетевен ще минем през Етрополе. Нямаме бърза работа, наслаждаваме се на пътуването по планинските пътища в района.
Пристигаме в София в ранния следобед  с усещането за пълноценно изкарани часове по пътищата и сред природата на България.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Възгледите на един хейтър за... банкетната култура*

ПРИЯТЕЛСТВО

All Eyez on Me (2017) - рецензия