През Искърското дефиле до пещера Леденика



Предварителните планове за този ден са свързани с посещение на седемте рилски езера, но неблагоприятната прогноза за времето ни кара да прибегнем до някакъв резервен вариант. Щом навън ще вали – ще влезем вътре – решаваме да посетим пещера Леденика.
За да бъде по-приятно тръгваме през Искърското дефиле. Според  мен всеки трябва да мине поне веднъж по този живописен път. Миналата година стигнахме до Бов, но сега ще се насладим изцяло.
Силният вятър кара облаците в небето да препускат и се редуват слънчеви периоди с моменти, в които ти се струва, че небето ще те захлупи. Пътят се вие между скалите, къщичките сякаш са наредени една върху друга, а отдясно долу в ниското се носят водите на Искър. Има къщи на такива невероятни места, че човек започва да се чуди как точно са построени и как се обслужват. Всичко е толкова идилично, толкова красиво. Хай, хора, ако ви се отвори възможност минете по този път, ако пък не се отваря – намерете си сами повод.
Решаваме, че ще се отклоним от основната цел и ще посетим манастир Седемте престола за да взема печат за туристическата книжка. Манастирът се намира на десетина километра по тесен планински път от Елисейна. Не знам колко често се случва и колко е натоварена жп линията в Елисейна, но и на отиване и на връщане трябваше да чакаме пред спусната бариера. Манастирът е интересен от архитектурна гледна точка с това, че в църквата му са вградени седем отделни храма, всеки посветен на различен светец. Затова и името му е Седемте престола.  Личи си, че се полагат усилия и се отделят средства, защото сградите са в много добро състояние, а градината е като излязла от списание. Не съм религиозен и за десетина минути приключвам с обиколката на манастира. Това ме навежда на размисъл относно някои странни места, включени сред Стоте национални туристически обекта. Нищо против този манастир, приятно място е, но след като стигнеш до него наистина няма какво да правиш. Намира се насред нищото (ако бях простак щях да кажа на гъза на географията) и трябва да дойдеш дотук само за печат и да се завъртиш за няколко минути. Има и други такива места в книжката…
Следващата ни спирка е Черепишкият  манастир, който решаваме да посетим, тъй като е на около 500 метра от основния път.  Намира се в ниското, досами реката. Първото нещо, което ни прави впечатление е костницата, където се съхраняват останките на загинали в борбата за свобода през 19 век. Според легендите тук се съхраняват и кости на загинали ботеви четници.  До нея се стига по доста стръмни стъпала, а със самото влизане в малката стаичка погледът ти попада на витрина с черепи и кокали. Всъщност това е елементът на изненадата – не очаквах костите да са открити.
Иначе манастирът е идилично място, пропито от тишина и спокойствие. Човек може да седне на алеята до реката и с часове и дни да се отдаде на размишления, съзерцание и търсене на душевното равновесие и мир.
Ние нямаме чак толкова време и продължаваме към следващата ни спирка – Околчица. Там се намира паметник в чест на Христо Ботев и неговата чета. До Околчица се стига по живописен 9-10 километров път от село Челопек. Мислим да посетим и лобното място на Ботев, което е недалеч от паметника. По пътя нагоре към Околчица обаче започва да пръска дъжд, а вятърът е доста силен , с пориви, каращи ни да правим по някоя и друга крачка в нежелана от нас посока. Започваме да се чудим дали да рискуваме с ходенето до лобното място, тъй като за отиване и връщане ще ни трябват 30-40 минути пеша, а нямаме желание да ни връхлети някоя буря. В крайна сметка се отказваме. Малко по-късно, когато вече сме подминали Челопек се сещам, че можехме да погледнем радара на ИА Борба с градушките каква е вероятността да завали по-сериозен дъжд. Но пък горе обхватът така или иначе се губеше и не беше ясно дали ще можем да ползваме мобилен интернет. Отбелязвам си за друг път по-рано да се сещам за предимствата на технологиите.
Вече е време да се насочим към Леденика, минаваме през Враца и потегляме по поредното изкачване. Пътуването ни е леко затруднено от ремонтните дейности по пътя.  Когато пристигаме се оказва, че в 15 часа има влизане със светлинно шоу, където за сметка на ефектите не се разглеждало много от пещерата и ние решаваме, че ще влезем в 16 часа, а времето до тогава ще използваме за да обядваме.
Комплекс Леденика е спечелил преди няколко години проект за европейско финансиране на стойност над 5 милиона лева. Признавам, че са направили приятна административна сграда, но детските кътчета, фигурки, цветни мозайки и т.н. ми се виждат някак не съвсем на място. Да не говорим за бутафорните ефекти, имитиращи река от лава в една от залите на пещерата. Сигурно и светлинното шоу е по същото направление. Когато си правите разчет за Леденика имайте предвид, че посещенията в пещерата са на всеки кръгъл час, а в 11 и 15 часа влизането е за светлинно шоу.
Имаме достатъчно време да хапнем, да се подкрепим с по бира и да се насочим към гвоздея в днешната ни програма -  пещера Леденика.
За влизането в 16 часа се е събрала група от 10 човека, което според мен е оптимален вариант, тъй като по-голяма група би създала затруднения с последващото движение по стръмни стълби и провиране през доста тесни цепнатини.
Пещерата е интересна, състои се от десет зали, но не всички от тях са отворени за посещение. Лятото не е най-добрият сезон за посещение на Леденика, тъй като не могат да се видят ледените сталагмити,сталактити и сталактони, които дават името и, но все пак се забавляваме, наслаждаваме се на образуванията, провираме се през тесните процепи, пожелаваме си по нещо на езерото на желанията.  Обиколката продължава около 45 минути.
Когато излизаме навън виждаме, че е преваляло, вятърът е все така неуморим.  По пътя надолу спираме за минутка да се насладим на гледката. Долу в ниското се вижда и Згориград. През 60те години дигата на хвостохранилище в района се къса и селото, както и крайни квартали на Враца са залети. При трагедията загиват над 100 души. 

Спираме за да се насладим на Вратцата. Отвесните скали са наистина впечатляващи, истински рай за катерачите. Дъждът отново прави опити да напомни за себе си.

След това потегляме в посока Плевен, където пристигаме малко след 19 часа. Това десетчасово приключение бележи още един ден, изпълнен с  наслада от живота, който винаги ще си спомняме.
Enjoy the ride!
Следва продължение…
езерото на желанията

Коментари

Популярни публикации от този блог

Възгледите на един хейтър за... банкетната култура*

ПРИЯТЕЛСТВО

The Killing of a Sacred Deer (2017) - рецензия