Един ден, ужасни неща – Лоран Боти



Лавил Сен Жур – спокоен готически град в Бургундия.
Семейството на Бастиен се мести тук от Париж за да започне нов живот и да се опита да превъзмогне смъртта на по-малкия му брат.
Одри Милер се мести в града за да е близо до своето дете, попечителството над което е изгубила, и започва работа в най-елитното частно училище в областта – „Сент Екзюпери”.
Никола льо Гарек се завръща след дълги години отсъствие в родния си град за да напише нов роман.
Клаудио Бертеги, главен комисар от полицията, е започнал работа в полицейското управление в Лавил Сен Жур пет месеца по-рано.
Лавил Сен Жур е потънал в зеленина през топлата част от годината, едно наистина страхотно място. Поради особеностите на климата, обусловени от географското положение, от октомври до март, понякога още дори от края на лятото, градът е обвит от упорита, гъста мъгла. А в мъглата се случват странни и ужасни неща...
Роман в стил трилър мистерия, който те захапва от първите страници и не те пуска до развръзката. Лоран Боти умело преплита съдбите на новопристигналите в града с кореняците лавилци, заплита интригата страница след страница и когато от мъглата започне да изплува силуетът на истината, оставя читателя зяпнал от удивление.
Готически град, елитно частно училище, тайни общества, страстна любов. Тук под воала на мъглата са се случвали и продължават да се случват неща, за които никой от местните не иска да говори. Почти няма семейство, което да не е белязано от ужаса.
В началото на октомври първите мъгли плъзват пипалата си и с тях привидното спокойствие изчезва от Лавил Сен Жур. Настъпва времето на белите лица от мъглата, на духовете на мъртвите, на кошмарните сенки от миналото. Времето на натрапчивото усещане, че „един ден ще се случат ужасни неща; и в този ден вече нищо и никога няма да е както преди”.
Свръхестествена мистерия, която се чете буквално на един дъх. Препоръчвам ви този роман и ви гарантирам, че няма да останете разочаровани.

„- Защото случайността никога няма да ви доведе в Лавил Сен Жур. Лавил не е Рим. Всички пътища не водят към него. Само малките селски пътища... криволичещи пътеки, по които се губиш. – Той млъкна. – А човек никога не се губи безпричинно, нали?

Оценка: 4
Скала на оценките:
6 – шедьовър, 5 – страхотно попадение, 4 – задължителна за четене, 3 – струва си да бъде прочетена, 2 – нищо особено, 1 – загуба на време

Коментари

Популярни публикации от този блог

Възгледите на един хейтър за... банкетната култура*

ПРИЯТЕЛСТВО

All Eyez on Me (2017) - рецензия