Аз съм Златан Ибрахимович – Златан Ибрахимович, Давид Лагеркранс



Споделял съм, че не обичам твърде много биографичните филми, но когато става въпрос за биографични и особено автобиографични книги нещата стоят по съвсем различен начин. Чрез тях успявам да се докосна до същността на интересни хора, да усетя начина им на мислене, да проумея поведението им.
Признавам, че в личните ми представи Златан Ибрахимович дълго време се колебаеше в границите от безразличие до леко отрицателен герой. Да, оценявах неговите футболни качества, но по никакъв начин не е бил сред футболистите, които харесвам, нито пък сред онези, които наистина мразя. В последните години, обаче, отношението ми към Златан коренно се промени. Аз станах голям негов почитател – самочувствието, което демонстрира, арогантното поведение, голяма му уста – хей, това поведение наистина започна да ми харесва страшно много. Може би в резултат на собствената ми преоценка на възгледите, на промяната на личните ценности, може би просто сега дойде момента да усетя величието на този шведски футболист от босненско-хърватски произход.
Така се стигна и до купуването на тази автобиография...
Книгата определено оправда очакванията ми – четима, интересна, силно увличаща. Историята на момчето от гетото Розенгард. Син на разделени родители, които трудно осигуряват нормален живот на децата си. Момчето, което намира в бащиния хладилник бира, но не и нещо за ядене. Момчето, което за изключително дълъг период от време дори не предизвиква интереса на баща си със своя стремеж да стане футболист.
Историята на много деца от много гета, историята на емигрантите, за които футболът е една от малкото възможности да успеят и да водят нормален живот. Може би не е случайно, че националните отбори на много от западните държави се пълнят все повече с деца, в чиито вени тече чужда кръв – те са много по-амбицирани да успеят и се трудят много повече от задоволените с всичко местни момчета, те знаят че това е шансът им за хубав живот. Може би е показателно, че Златан гледа мачове на Роналдо, боготвори го и изучава играта му, но в същото време в юношеските си години си няма представа кои са известните шведски футболисти.
Ако обичате футбола ви препоръчвам тази книга. За да чуете от първо лице, единствено число толкова вълнуващи неща – какво представляват като хора някои от най-големите треньори на нашето съвремие – Капело, Моуриньо, Гуардиола, ван Гаал, какъв е светът на професионалния футбол извън терена – преговорите, трансферите, отношенията с медиите, отношенията с функционери като Берлускони, Морати, Моджи. Какво всъщност изпитват онези, които гледаме всеки уикенд по терените и които сякаш нямат право на личен живот. Ще видите образа на съвременния футболист-професионалист, който с пълно право казва, че привържениците са тия, които винаги трябва да обичат своя клуб и никога да не го изоставят, играчите имат определен брой години, в които трябва да градят кариера и да спечелят възможно най-много. Затова са все по-редки случаите с клубни легенди като Франческо Тоти, които остават през цялата си кариера в един клуб. Футболистите са просто едни работници, които, както всеки друг на пазара на труда, гледат да се продадат възможно най-скъпо. И колкото и да ни е трудно, като футболни привърженици, ние трябва да приемем този факт и да не се сърдим на някой, който иска да напусне нашия отбор за да се чувства по-добре или да печели повече.
Книгата обхваща кариерата на Златан до 2011 година, когато изиграва първия от двата си сезона в Милан.
Следват четири сезона в ПСЖ, два в Манчестър Юнайтед, а в момента Ибрахимович е играч на ЛА Галакси.
В едно интервю по времето, когато играе в Юнайтед журналист го пита кои според него са най-добрите нападатели във Висшата лига. Ибрахимович казва, че Лукаку и Агуеро са силни играчи, а на забележката, че не споменава себе си, отговаря: „лъвовете не се сравняват с хората!”. Просто Златан...

„Защо да бъдеш Фиат, когато можеш да бъдеш Ферари?”


Оценка: 4
Скала на оценките:
6 – шедьовър, 5 – страхотно попадение, 4 – задължителна за четене, 3 – струва си да бъде прочетена, 2 – нищо особено, 1 – загуба на време

Коментари

Популярни публикации от този блог

Възгледите на един хейтър за... банкетната култура*

ПРИЯТЕЛСТВО

The Killing of a Sacred Deer (2017) - рецензия