Невидими изчадия – Чък Паланюк



Вторият ми опит с Чък Паланюк след Призрачно.
Странна история за живота и взаимоотношенията на Еви, Шанън, Бранди и Манъс. Шанън е успешен фотомодел, има множество участия, често в компанията на своята колежка и приятелка Еви. Манъс е полицай в нравствена полиция и гадже на Шанън. Един ден, пътувайки с автомобила си, Шанън е простреляна. Куршумът отнася челюстта и и я обезобразява. В клиниката, където се лекува, тя се запознава с Бранди, която ползва услугите на пластичните хирурзи. С красотата, кариерата и досегашния живот на Шанън е свършено и Бранди и предлага помощта си за да може доскорошната красавица да продължи да живее живота си в новите реалности.
Когато чете човек се обогатява. Когато чете Чък Паланюк минава на онова ниво, което се отваря след като превъртиш играта. Книгата е скандална, объркваща, шокираща, отблъскваща. История, за която няма теми табу и която преминава всякакви граници на търпимост. Няма нищо нормално в тази книга. Нито родителите на Шанън, на които не им пука особено за красивата и успяла дъщеря, а сякаш още живеят с починалият от СПИН син хомосексуалист. Нито Еви, която опитва да убие Бранди, нито самата Бранди, която друса с хапчета и е преминала през безброй операции, нито Манъс, който се лута между бреговете на своята идентичност.
Повествованието е смесица от сега, преди и отдавна. Откъси от живота на Шанън, които постепенно сглобяват един пъзел, който страница след страница шокира читателя. Един бунт срещу фалшивите идеали за красотата и фалшивия морал на обществото. Едно предизвикване на самия себе си – да се освободиш от това, което обществото те е накарало да правиш и начина, по който си моделиран да мислиш. Да се изправиш срещу страховете си, да правиш това, което те ужасява, това, което са те дресирали да не искаш. Шокирай сам себе си и така ще бъдеш свободен. Извратена философия в стил Чък Паланюк...
Дали ви препоръчвам този роман? Не, не ви го препоръчвам, защото не мисля че много хора ще прочетат повече от 10-15 страници. Чете се трудно, повествованието е изключително разпиляно, героите са абсолютни изроди, в пълния смисъл на тази дума. Този роман е една гротеска на човешкото съществуване, едно екстремно лутане до границите, които съзнанието може да издържи. Ако все пак не сте от чувствителните или пък любопитството надделява – опитайте. Най-малкото ще видите докъде се простира това, което може да приемете без да захвърлите книгата. Пък и... дори в най-дълбокия мрак на човешката душа може би има искрица любов.

„ Карах по автострадата – пиша.
И продължавам да се смея.
Някой стреля с пушка трийсети калибър.
Куршумът откъсна цялата ми долна челюст.
И не спирам да се смея.
Дойдох в болницата – пиша.
Не умрях.
Смея се.
Не можаха да ми пришият челюстта обратно, защото чайките я изкълваха.
И спирам да се смея.”

П.С. Иска ми са да отбележа и изключително ниското качество на томчето – в мига, в който го разгърнах, дори не бях прочел един ред и корицата се разлепи. В момента се крепи на фантазия и добра воля. А аз съм човек, който си пази книгите.

Оценка: 3
Скала на оценките:
6 – шедьовър, 5 – страхотно попадение, 4 – задължителна за четене, 3 – струва си да бъде прочетена, 2 – нищо особено, 1 – загуба на време

Коментари

Популярни публикации от този блог

Възгледите на един хейтър за... банкетната култура*

ПРИЯТЕЛСТВО

All Eyez on Me (2017) - рецензия