Хотнишки водопад




Ако пътувате в района на Велико Търново и имате достатъчно време и приключенски дух Хотнишкия водопад, известен още като Кая Бунар е място, на което може да отделите час или два.
Идвайки от София, на десетина километра от Велико Търново, се завива наляво в посока село Момин сбор. След излизане от селото следват десетина километра по тесен път в ужасно състояние, който през цялото време имам съмнение, че ще свърши в някоя нива, нещо което вече ни се беше случвало преди две години в Широка поляна, кърджалийско. Успяваме да минем като на слалом през дупките и след почти обратен завой наляво се озоваваме на паркинга до водопада.
Самият водопад е буквално на няколко крачки.  Пресича рекичката по дървено мостче и човек вече е стъпил на брега на вира.
Три неща ни правят мигновено впечатление – първото е самият водопад, който е оформил един по-малък и един по-голям пад и е достатъчно пълноводен, второто е табелата, която забранява къпането във вира,а третото е двукракият бивол, нагазил до кръста във водата. Сигурно трябва да го извиним, по принцип четенето не е силна страна на биволите.
Екопътеката, която е направена в района е кратка, отнема не повече от половин час в едната посока, но пък си струва да бъде измината. Началото и е непосредствено до водопада. Стръмни, хлъзгави скали, тесни процепи, на моменти отвесни стълби и дървени мостчета  ни водят по коритото на река Бохот и нейния каньон. Пътеката е добре обезопасена с парапети и не представлява трудност за възрастен, но не съм убеден, че е подходяща за по-малки деца. Изкачваме се на върха на водопада, малко по-нататък виждаме и по-малко водопадче, наслаждаваме се на приятната обстановка. Горе на скалите вече става наистина горещо, но пък там не изкарваме много време. Чел съм, че пътеката в крайна сметка излиза на поляна, където има място за поене на добитък и от там може да се слезе обратно на паркинга. След като сме се качили горе на скалите следва завой на пътеката, чието продължение не виждаме. Но пък от тази посока пристигат момче и момиче, от които след кратко уточнение, че не говорят български разбираме, че натам няма нищо интересно, а била само въпросната поляна. Напича силно и решаваме да си спестим разглеждането на някаква поляна, вместо това се връщаме по обратния път за да се насладим отново на живописните гледки, които вече веднъж сме видели.
Мястото е великолепно за пикник, има направени кътчета покрай реката, а дори едно одеяло някъде на поляната около водопада би свършило великолепна работа.
Ако пък ви се струва скучно да изкарате часове тук може да комбинирате Хотнишкия водопад с някое друго интересно място в района за да оформите една наистина вълнуваща еднодневна екскурзия. Ние първоначално имаме намерение да посетим и Еменския каньон, но той за втора година ни се изплъзва заради промяна в плановете.
След слизането от пътеката оставаме за още двайсетина минути на брега на вира, наслаждаваме се на водопада, правим по някоя снимка, а после се насочваме към Велико Търново, където след няколко часа гостува любимият ни отбор.
Зад нас остава още едно вълшебно кътче от България, до което сме се докоснали и което със сигурност ще посетим отново.
Enjoy the ride! 

Коментари

Популярни публикации от този блог

Възгледите на един хейтър за... банкетната култура*

ПРИЯТЕЛСТВО

The Killing of a Sacred Deer (2017) - рецензия