November (2017) – рецензия



Зимна приказка от Естония. Мрачна, сякаш излязла изпод перото на братя Грим. 
Жителите на средновековно село са изправени пред предизвикателството да преживеят още една зима. Бедност, мизерия, студ, сняг, магия, суеверия, легенди се вплитат в сюжет, в който водещата нишка е любовта. Несподелената любов... Лиина обича Ханс, но Ханс е влюбен в дъщерята на барона. Приятел по чашка на бащата на Лиина пък я иска за жена. И всеки търси начин да постигне това, което сърцето му желае. И няма пречка да използва силата на вещица или да продаде душата си на дявола.
Животът е суров и никой не се свени да краде и лъже, важното е да оцелее.
Но дали е оправдано заплащането на всяка една цена за постигането на целта? Дали понякога цената не е прекалено висока?
Филмът е черно бял. Кинематографията е повече от впечатляваща, изключителни сцени и наблягане на детайли, истинска наслада за окото. Това, в комбинация с великолепната музика, са несъмнените достойнства на тази продукция. Проблем се явява фактът, че сюжетът куца. Върти се около любовните трепети на двама млади, като авторът е опитал да прикачи много елементи от естонската митология. И в някои случаи отделни сцени стоят точно като прикачени – без да имат някакъв смисъл и връзка с цялостното развитие на историята. По този начин филмът става тежък и на моменти зрителят се пита какво точно се случва. Още повече ако не е запознат с естонските митове и легенди.
Признавам, че имаше момент, в който се чудех дали да не спра с гледането, но успях да го превъзмогна и в крайна сметка си струваше да видя края на историята.
Изключително майсторски заснет черно бял арт филм с отлично подбрана музика, но забележки към сюжета. Оценката, която дадох в IMDB, е 5.
Ако харесвате арт киното и приказните истории този филм може да се окаже истинско удоволствие за сетивата ви. 

Коментари

Популярни публикации от този блог

Възгледите на един хейтър за... банкетната култура*

ПРИЯТЕЛСТВО

All Eyez on Me (2017) - рецензия