The Fountain (2006) - рецензия



Дарън Аронофски - автор на страхотните Pi, Requiem For A Dream и Black Swan. Преди половин година гледах и последния му филм Mother!, който остави в мен противоречиви чувства. Дълго време отказвах да гледам The Fountain – някак историята, около която е изграден филмът ми изглеждаше потискаща. Но ето, че бях в настроение за гледане на нещо по-тежко и реших, че моментът за този филм е настъпил.
Филмът разказва три истории. Една от миналото, една от настоящето и една от бъдещето. Конкистадор отива дълбоко в страната на маите, изпратен от своята кралица, за да търси дървото на живота. Ако го намери той ще може да я спаси от лапите на Инквизицията и после ще живеят заедно вечен живот. В настоящето учен, на име Томи, се опитва да намери лекарство, с което да спаси жена си, страдаща от мозъчен тумор. Той е изцяло отдаден на тази своя мисия и почти непрекъснато прави опити в лабораторията и операционната. Жена му Изи пише книга, озаглавена Изворът. Книгата е почти готова, остава само последната глава, която Изи моли Томи да напише вместо нея. В бъдещето един мъж лети в Космоса, затворен в мехур. Той пътува към умираща звезда, обгърната от мъглявина, за да намери вечността със своята любов.
Не искам да издавам подробности, затова ще бъда лаконичен. Историята на конкистадора всъщност е книгата, написана от Изи, която Томи трябва да завърши. Летящият в мехура мъж е това, което се случва в съзнанието на Томи. Третата история е реалността, в която Изи е смъртно болна, а съпругът и се опитва да открие чудодеен лек.
Как Томи ще завърши романа? Дали смъртта всъщност е болест, която може да се излекува? Могат ли хората да живеят вечно? Има ли път към вечната безсмъртна любов или всичко свършва с безкрайно краткия земен път?
Наистина дълго отлагах гледането на този филм, но съм щастлив, че редът му дойде. Филмът е прекрасен, истински шедьовър, който докосва дълбоко душата ти и те остава замислен и безмълвен. 
Разполагаме с лимитиран период, наречен живот. Само от нас зависи да го изживеем пълноценно, да му се наслаждаваме и да бъдем щастливи. Трябва да живеем сега, в този момент, трябва да даваме своята любов и внимание на тези, които са важни за нас сега, а не утре и после. Защото настоящият момент е този, който съществува реално. Миналото не може да бъде променено, а утре и после могат да не дойдат.
Препоръчвам ви The Fountain – изключително дълбок филм, изключително красив, макар разкриващ своята красота изпод булото на дълбоко страдание и чувство на обреченост. Разбира се, тъй като говорим за филм на Аронофски, той в никакъв случай не е лесно смилаем, но е истински диамант за ценителите на качественото кино.
Оценката, която поставих в IMDB е максималната – 10 и мисля, че е напълно заслужена.
Гледайте го! Прекрасен е!

For every shadow, no matter how deep, is threatened by morning light.

Музиката към филма също е много въздействаща.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Възгледите на един хейтър за... банкетната култура*

ПРИЯТЕЛСТВО

The Killing of a Sacred Deer (2017) - рецензия